СЕЛЕКЦИЯ - Bullterrier Breeding

[color=darkred]СЕЛЕКЦИЯ - Bullterrier Breeding [/colo

Златните правила на Oppenheimer, R. H.

/ 20 Основни принципа при развъждането на бултериера /

CLUB OFFICE – ВКСЕВТ представя на вниманието на всички любители на бултериера един изключителен по ценност материал от RAYMOND OPPENHEIMER, публикуван в изданието "Dog World Publishing LTD" от Великобритания. Материалът, коментарите и адаптирания превод са подготвени и предоставени от зооинженер Иван Назъров.

Приятно четене!


- Част І -

Тези накратко ситезирани принципи могат да се нарекат “Кратка Библия” на селекционерите на бултериера. Интересно е, че те са написани конкретно за тази порода, а се ползват и от много развъдчици на други различни породи. Това говори за тяхната широта и универсалност, за един фундаментален анализ в развъдната практика. Това не е случайно защото г-н Раймънд Опенхаймър е един от най-значимите селекционери в създаването на модерния тип бултериер. Това е човек с дългогодишна успешна практика, оставил трайна следа с името на развъдника си “Ormandy” и изключителния разплодник “Bar Sinister of Ormandy” от който започва линията на новия съвременен тип бултериер.


20 Основни принципа при развъждането на бултериера

от RAYMOND OPPENHEIMER

1. Не използвайте необмислен ауткросинг. Обмисленият подход към ауткроса може да се окаже много ценен, а провеждането на ауткрос без точното осъзнаване на целта може да доведе до предсказуем провал в развъждането на породата.

2. Не използвайте линейно развъждане заради самото линейно развъждане. Линии в които се използват взаимно допълващи се типове, могат да доведат до успехи, а неподходящите ще доведат до незабавна катастрофа.

3. Не приемайте съвети от хора, които никога не са били успешни развъдчици. Ако техните разбирания са били стойностни, те биха ги довели до успех.

4. Не вярвайте на популярния стереотип, че братята и сестрите на велики шампиони ще бъдат също добри в развъждането. В единични случаи това отговаря на действителността, в стотици случаи – не. Всичко зависи от конкретното животно.

5. Не приписвайте на своите кучета достойнства които те не притежават. Самозаблудата е верния път към неуспеха.

6. Не развъждайте безличност. Отсъствието на недостатъци във всеки случай не означава наличие на съответни изключителни качества.

7. Не се опитвайте да създавате породна линия от два различни производителя едновременно. По този начин Вашето развъждането няма да стигне доникъде.

8. Не оценявайте производителя на база неговите лоши потомци. Всички мъжки разплодници от време на време дават и отпадък. Най-важното е колко качествени са най-добрите им потомци.

9. Не позволявайте лични чувства да да въздействат при Вашият избор на разплодник. Подходящият мъжкар за Вашата женска е необходимия разплодник, независимо от това на кого принадлежи.

10. Не позволявайте възхищението от изключителния разплодник да прикрие от Вас неговите недостатъци. Ако Вие си позволите това, скоро ще се окажете жертва на собственото си опиянение.


Следва продължение.

Златните правила на Oppenheimer, R. H.

/ 20 Основни принципа при развъждането на бултериера /

- Част ІІ -


Необходимо е да поясним това, че времето през което е писан този материал е дало своето влияние в някои аспекти. Например принципи № 16, 17 и 18 са отражение на достигането до крайности по онова време. Тогава в един момент са постигали високо качество на главата със силно развит “down face” и са смятали това за главен критерий в развъждането, но за сметка на това са имали проблеми с крайниците, зъбите и правилния строеж на тялото. После в друг етап се е отхвърлял стремежът за постигане на силна глава и изразен профил и се е давал приоритет на правилната анатомия, добрите движения и хармоничност на тялото.



20 Основни принципа при развъждането на бултериера

от RAYMOND OPPENHEIMER

11. Не заплождайте животни които имат сходни недостатъци. Ако направите това, Вие сами се насочвате към проблемите.

12. Не забравяйте, че трябва да отчитате всичко. Ако пропуснете едно качество при търсенето на друго качество, ще Ви се наложи да заплатите за това.

13. Не търсете съвършенния разплодник за заплождане на Вашата кучка. Съвършенния мъжкар или женска не съществуват и никога не могат да съществуват.

14. Не се страхувайте да развъждате с екземпляри, които имат видими недостатъци, ако те имат компенсиращи ги безспорни качества. Отсъствието на специфични достойнства е несъмнено най-лошият недостатък.

15. Не заплождайте животни с едновременно несъвместими типове. Способността да определи типа от пръв поглед – това е най-голямото качество на селекционера. Попитайте успешните развъдчици да Ви обяснят това, тъй като няма друг начин да разберете. Аз считам за несъвместими типове тези, които имат сходни недостатъци и им липсват сходни добри качества.

16. Отделяйте голямо внимание на необходимостта от съхранението на качеството на главата. Ако Вие забравите това, то може да изчезне неусетно.

17. Не забравяйте, че една от най-важните цели е съчетанието на сила и хармоничност. А просто заплождането на едно куче с друго, може да извърши всеки един неудачник.

18. Помнете, че следващата цел която стои пред Вас, е съчетанието на високопородна глава с пропорционалност на кучето като цяло. Много развъдчици така и никога не достигат до този момент.

19. Никога не се опитвайте да критикувате най-великите представители на породата. Красотата не само носи постоянна радост, но истинската красота на кучетата се явява източник на гордост и удоволствие за всички истински любители на породата.

20. Не се задоволявайте с нищо друго освен с най-доброто. Защото просто хубавото - е вече недостатъчно хубаво.


Динамичното развитие на бултериера е преминало през различни периоди, като през отделните етапи се е давало приоритет на различни породни типове и екстериорни белези. Това явление продължава и до днес, като следствие на сложността на породата изразена чрез обособените вътрепородни типове. Старите селекционери от Обединеното кралство са извървяли пътя в търсене на правилния начин за развъждане и натрупвайки своя личен опит служат за пример на последователите след тях. Днес за наша радост, ние разполагаме с много на брой отлични английски развъдчици, специалисти и автори от които можем да ползваме готови знания и опит.
Затова още по-значимо се явява разбирането на г-н Р.Опенхаймър още преди 70 години, че главното за английският бултериер е да бъде “добре балансиран” и можем да му благодарим, че ни посочва методите за неговото постигане.


С огромна благодарност и респект към Oppenheimer, R. H.!

Иван Назъров

СЕЛЕКЦИЯ И РАЗВЪЖДАНЕ ПО ЛИНИИ

Важна форма в селекционно-развъдната работа се явява развъждането по линии.
Линия се нарича група кучета от дадена порода, въведена от изявен родоначалник, отличаващ се с ценни наследствени качества, поддържани и развивани в няколко поколения. Целта на развъждането по линии е да се развият и затвърдят в породата ценните особености на най-добрите кучета за получаването на поколение с устойчива наследственост. В същото време развъждането по линии позволява да се разчлени породата на отделни неродствени помежду си групи от кучета и да се създаде система от връзки, изключваща случаен инбридинг.

Различават се генеалогични и селекционно-развъдни линии.
Към генеалогичните линии се отнася цялото потомство на родоначалника независимо от качествата на кучетата. Селекционно-развъдна линия може да бъде призната само в случай, че преобладаващото количество животни в нея притежават определени качества. Съответно трябва да се реши и въпросът за отнасянето на дадено куче към една или друга линия.
Нерядко за тази цел се взема предвид произходът на кучето по права мъжка линия (баща, неговият баща и т. н.). По майчина линия в родословието може да фигурира представител на друга линия. Без непосредствена оценка на кучето е невъзможно да се реши въпросът за преобладаващото влияние на единия или другия представител. Не трябва също така да се търси ориентировка по степента на генетично сходство, изчислено по формулата на Райт.
Тази формула може да покаже относителната вероятност за проявена наследственост на родоначалника. Реална картина може да даде само конкретна оценка на кучето.

Затвърждаването на желаните белези става чрез вътрешнолинеен подбор с използване на родствено развъждане от различна степен. Най-често се прилага умерен инбридинг (родствено развъждане) в степен III - III и III - IV.
Най-простият метод за определяне степента на инбридинг при животните, приет в качеството на международен стандарт, установява в какъв ред от родословието се срещат общи предци, приемайки за първи ред баща и майка, за втори ред деди и баби и т. н. 3а резултатите от преценката на дадено родословие се прави запис с римски цифри, първо от майчината страна на родословието, а след това от бащината страна.
Ако кучета от дадени редове се повтарят и срещат само от едната страна (майчина или бащина), цифрите се разделят със запетая, а ако се срещат и от двете страни, се разделят с тире. Например наличието на общ предтеча в трети майчин ред два пъти и в четвърти бащин ред един път се обозначава така: III, III - IV.

В селекцията и развъждането на кучета е прието при отразяването на степента на инбридинг първата римска цифра да указва реда, в който се срещат общи предци от бащината част на родословието и след тире - редът, в който се срещат общи предци от майчината част. Затова показаният по-горе пример на инбридинг в кинологията ще има следното изражение: IV - III, III.

Различават се следните степени на инбридинг:

1. Тесен инбридинг (кръвосмешение): I - II (майка и син); II - I (дъщеря и баща); II - II (полусестра и полубрат); II - II; II - II (сестра и брат); II - II; I - III (баба и внук); III - I (внучка и дядо).
2. Близък инбридинг: III - III, III - II, II - III, I - IV, IV - I.
3. Умерен инбридинг: IV - IV, IV - III, III - IV, I - V, V - I, IV - V, V - IV.

Дългогодишният опит и статистиката в селекцията и развъждането на различни породи кучета сочат, че умерен инбридинг на изявен индивид от типа IV - V, IV - IV и даже III - IV не дава видимо повишение на екстериорното ниво в сравнение със среднопородното.
Забележимо по-добри успехи се получават при аутбридингови
(неродствено развъждане) връзки. При близък инбридинг от типа III - III се забелязва значително повишение на екстериорното ниво.
При тези съчетания е сравнително вероятно да се получат високоекстериорни представители на породата, но за сметка на добрите качества на предците, осъществили този инбридинг. Връзки от типа II - III се явяват основни за предаване на генотипа на определен родоначалник за следващите поколения.
На това ниво на инбридинг са получени редица ценни високоекстериорни животни. Инбридинг от типа II - II, провеждан в експериментални връзки, достатъчно ясно изявява главно нежелателна наследственост, с някои успешни изключения.
Разчленяването на селекционно-развъдни линии и използването на инбридинг в различна степен на изявени производители се явява действен метод за усъвършенстване на дадена популация. Но все пак прекалено използване на вътрешнолинеен инбридинг е практически невъзможно. Обезателно се налага използване на удачни кросове между различни линии, на базата на които породата като цяло се обогатява, усъвършенства. Появяват се нови, изявени със своите качества представители, родоначалници на бъдещи линии.
Селекцията и развъждането в Българския шнауцер клуб има вече десетгодишна история. При по-широко представените породи - ризеншнауцер и мителшнауцер - вече можем да мислим за обособяване на линии в близко бъдеще. Новият генетичен потенциал поставя породите пред нови,
крайно интересни връзки, резултатите от които ще наблюдаваме в близко бъдеще на наши и международни изяви.

Превод от руски.
Български шнауцер клуб

инбридинг

зооинж. Николай Атанасов

Крайна форма на хомогенния подбор е родственото съешаване (инбридинг). Негов продукт са кучета, които имат повтарящи се родители както в бащината, така и в майчината половина на родословието (педигрето). В кинологията това определение може да се приеме за относително вярно, тъй като голям брой от кучетата имат в далечните пояси на родословията си повтарящи се родители. Като сравнително точно може да се приеме следното определение за инбридинг: Инбридинг е съешаването на кучета, които са по-родствени помежду си отколкото е средното родство между всички представители на породата. Основният генетичен ефект от инбридинга е повишаването на хомозиготността на кучетата по отношение на наследствените заложби на повтарящите се в родословието родители. Инбридингът увеличава хомозиготността по отношение на всички гени.

При кучетата родственото съешаване се практикува в различни степени. Най-близката възможна от тях е съешаването на пълен брат х пълна сестра, майка х син, и дъщеря х баща. Когато в родословието се повтаря само един родител, инбридингът е прост. При повтаряне на повече имена инбридингът е сложен или комплексен.

Широко използван метод за отчитане на инбридинга е предложеният от Шапоруж през 1909 г. Изразява се в изброяване на поясите, които разделят пробанда (потомъка) от повтарящия се родител и записването им с римски цифри. По този начин класификацията на инбридинга придобива следния вид:

а) Кръвосмешение I-II; II-I; I-III; III-I; II-II; II,II-II,II;

б) Близко родство III-II; II-III; III-III; I-IV; IV-I;

в) Умерено родство III-IV; IV-III; IV-IV; I-IV и т. н.

г) Далечно родство V-IV; IV-V; V-V и т. н.

Поради своето удобство тази класификация е масово приложима в широката практика, но чрез нея не може да се даде количествен израз на степента на родство. Тя не е подходяща при сложно родствено съешаване.

От гледна точка на генетиката, най-правилният метод за определяне степента на инбридинг е методът на Райт (Wright, 1922), който дава следната дефиниция: Инбридингът е повишената хомозиготност на пробанда поради повтаряне на някои родители в двете половини на родословието му.

Това създава вероятност в генотипа на пробанда да се съберат хомоложни хромозоми редупликати от един родител. По всички гени, намиращи се в тази двойка хромозоми, пробандът ще е хомозиготен, тъй като те произлизат от една хромозома на повтарящия се родител. В този случай хромозомите са идентични.

Понякога породата може да е с повишена хомозиготност по някои признаци и без инбридинг. В такива случаи хомозиготните двойки гени не са идентични, а се наричат независими. При методът по Райт се взема под внимание само хомозиготността по идентични гени.

Когато се тълкува коефициентът на инбридинг трабва да се има предвид, че той изразява средната вероятност за повишаване на хомозиготността на пробанда. При някои кучета реалната хомозиготност може да бъде много по-висока, а при други - много по-ниска от очакваната. Необходимо е това да се предвижда от селекционера, за да не приема за абсолютна тази вероятност, когато я отнася към отделно животно.

При родствено съешаване най-много се засягат тези признаци, които са свързани с жизнеспособността на кучетата: плодовитост, натална и постнатална смъртност, устойчивост спрямо неблагоприятни условия на околната среда и др.

Сред любителите на кучета се е вкоренила представата единствено за неблагоприятните страни на инбридинга. Водещи развъдчици отдавна са доказали на практика изключителния успех, с който може да се прилага този висш селекционен метод.

При привеждането на много алелни двойки гени в хомозиготно състояние започва да се проявява действието на нежеланите рецесивни гени, което предизвиква инбредна депресия. В редица случаи системното повишаване степента на родство повишава инбредната депресия до определено ниво, след което при по-нататъшно увеличаване на хомозиготността, депресията не се увеличава. Степента на инбридинг, при която инбредната депресия престава да нараства се нарича инбреден минимум.

Основната цел на линейното развъждане е най-целесъобразното използване на най-ценните разплодници. Запазването на генотипа им в следващите поколения се осъществява чрез инбридингът. Изключително важно условие инбридингът да има ефект е, той да не се прилага между посредствени животни. За инбредни линии се приемат тези родствени групи кучета, инбридирани по отношение на определени прародители повече от 37,5 % по Райт (Fx > 0,375). Целта е да се създадат генетично еднородни групи кучета с повишена хомозиготност, които при съешаване с други подобни групи да дават потомство със силно проявен хетерозисен ефект по комплекс от биологични и служебни качества.

Инбредни линии се създават чрез използване на близък или умерен инбридинг. По-тесен инбридинг (братя х сестри, родители х потомци) може да се прилага при високоселекционни линии. Когато се създаде една инбредна линия е необходимо да се проведе изпитване на нейната комбинативна способност с друга подобна линия.

Въпреки своята високоефективна развъдна стойност, инбридингът не се препоръчва (особено близките вариации) в масовата практика. Той може да се прилага само, когато селекцията се провежда от компетентни, подплатени с научни знания специалисти.


Nicholay Atanassov
http://www.cynology.info

Доста ценни материали се намират....
Има какво да се чете и да се позамисли човек!

"....До Николай Атанасов
и всички останали!

Понеже темата е за селекция, уверявам Ви - няма да излезем от нея,
защото нищо не е забравено……. и трябва да се знае!

Какво се е случило през изминалите 23 г. в българската кинология, ще се опитам да опиша накратко, а то е свързано със селекцията и с нашата порода…….

Благодаря ти Николай,
тук направо ме разби…….!

Ти ме върна в годините назад, когато започна всичко…….


Сега ще Ви разкажа неща, които сигурно не знаете.
Снимката поместена по-горе от Н. Атанасов е от периода 1984-85 година, когато ние организирахме едни от първите големи киноложки изложби у нас. Бяхме много големи ентусиасти, основно трима състуденти, а когато се запознахме с Н. Атанасов той се присъедини към нас и ни помагаше с рутина и опит. А сега, знаете ли тези дребни подробности, че в този период:

1. У нас официално кинологията се развиваше в ловно-рибарските дружества на БЛРС и племенните книги се водеха от счетоводителите им в едни големи бележници.

2. В България официално кинологията бе само за ловните породи.

3. Породите които бяха разпространени тогава, бяха не повече от около 20 на брой, а чистопородни кучета с родословия почти не се срещаха.

4. Тогава не беше ясно какво е “родословно дърво” и как изглежда, а за “Pedigree” дори не се знаеше какво е това.

5. Документа който съществуваше, се наричаше “Паспорт на куче” и представляваше едно зелено картонче, на което имаше място за снимка, данни за “имунизация”, данни за изпитания и данни за баща, майка и деди на кучето.

6. Понятията FCI, CAC, CACIB, BIS и т.н. бяха непонятни.

7. Тогава /1982-1984 г./ хит беше породата “Ласи” и се водеха спорове, това “Коли” ли е или “Шотландска овчарка” и т.н. По-късно се появи у нас като нова порода “Доберман-пинчера” и стана новия комерсиален хит на пазара, известен като “куче-убиец”.

8. По-късно се появиха първите нови клубове за “декоративни” и “луксозни кучета” към Дружествата на природолюбителите към ЦКС / Централен Кооперативен съюз/.

9. По това време /към т. 9 – ЦКС/ се появи Андрей Мицулов и по-късно създаде курсове, а после и училище “академия” по Мицулогия / “кинология”/.

10. Бултериера се появи в България през 1987 г. и беше една от първите нови и неизвестни “импортни” породи, при това и с “FCI-Pedigree”. Може да се каже, че появата на нашата порода отприщи вноса на всички останали породи по-късно, като предвестник на събитията през демократичните промени /1989-1990 г./, след които рязко се ускориха промените, в това число и в кинологията у нас.


Всичко това е преживяно от нас
и е написано за Вас,
за да знаете……
и да имате самочувствие,
че бултериеристите са едни от първите
и от най-големите ентусиасти,
както в света, така и у нас!!!

Дерзайте!!!

Впрочем, някой наясно ли е
с Коефициентът на Райт за изчисляване на инбридинга,
малко да ни осветли…….?...."


--------------------
NAZARS BULL kennel
nazarsbull@gmail.com

Ролята на мъжките и женските разплодници.

от зооинж. Николай Атанасов


Включих се във форума за Бултериера единствено, защото преди време в началото на сайта видях материал за златните правила на Опенхаймер и името на моя стар приятел и колега Иван Назъров.

Без някой от привържениците на породата да се чувства засегнат, до този момент въобще не бях забелязал че в сайта на дог.бг има форум за бултериера.

Разбрах, че Иван Назъров е регистриран в този форум и се обърнах към него с единственото желание да осъществим контакт.

Породата Бултериер не е предмет на моите интереси и ако има нещо, което да ме е накарало тези кучета да ми станат симпатични, това е именно Иван Назъров преди много, много години.

Той е човекът, заради когото всъщност се вместих между любителите на тази порода. Заради него поместих и материал, който е част от моя книга по кинология. На практика с това мисля да приключа участието си по темата Бултериер.

Относно питането Ви:

Родоначалник на линия може да стане само мъжко куче. В развъждането това е термин свързан с мъжките разплодници.

Женските разплодници основават фамилии.

При формирането на генотипа на едно куче еднаква роля играят както мъжкото, така и женското разплодни кучета. Но за развъдната стойност на породата по-голямо значение има мъжкият разплодник, защото той дава по-голямо поколение от женската. Така например, ако една женска (при двукратно раждане в рамките на една година) дава примерно 10 кученца (да допуснем, че е родила по 5 кученца на бременност), то мъжкият разплодник за същата тази година може да заплоди до 60 женски (така е според правилника за Немски Овчарски Кучета) и на практика да произведе 300 кученца (по 5 кученца от женска).

Така че, макар и малко упростенчески казано, женската играе повече роля за конкретни индивиди (собствените й приплоди), а мъжкият играе роля за породата (приплодите му от всички женски, които е заплодил).
---------------
Ето една снимка от времето, когато кинологията в българия беше синоним на ловни кучета.

Въпросът е, че сега, след толкова много години има изложби с по-малка посещаемост, както на зрители, така и на участници......


Nicholay Atanassov
http://www.cynology.info

До Nicholay Atanassov !


Много се радвам за твоите публикации тук !
Достави голямо удоволствие и полза за всички нас!

За разлика от всички досега подобни публикации в останалите форуми,
които са преводни от чужди автори и даже със сбъркани формули,
и дори “подобрен” от руски специалисти Коефициент на Райт
за изчисляване на инбридинга, ти показа собственото си ниво
и оригинал / дори и ориг.формула на Коефициентът на Райт /……..!

Твоята поява при нас е изключително полезна,
защото служи за критерий по компетентност,
защото има много “кинолози”,
които не знаят колко не знаят
и други кинолози, които не знаят колко знаят…….!

Моля те, не напускай нашият форум
и покажи още от класиката в кинологията!

Имаме необходимост от подобни материали!

С уважение!

И. Назъров
--------------------
NAZARS BULL kennel
nazarsbull@gmail.com

Champion Abraxas Audacity
/ Легенда от миналото, която не бива да бъде забравена……./


UK Ch. ABRAXAS AUDACITY
KCSB1162BE / роден: 09/11/1969

Баща: UK Ch. ROMANY RIVER PIRATE

Майка: UK Ch. ABRAXAS ATHENIA

Champion Abraxas Audacity е един от най-великите разплодници за всички времена. Той е един от многото ярки представители на развъдника “ABRAXAS” - Англия и е оставил многобройно поколение с перфектно качество. Не случайно много други развъдници по-късно ползват качеството му, а именно: SOUPERLATIVE, JOBRULU, GEHAM, ORMANDY, CURRANEYE, BROBAR, HARPER'S, HARDRA'S, HOLLYFIR'S, MAGOR и още много други……..

Казано накратко, една от най-ценната кръв която достига до нас от 70-те години на миналия век е именно на СН. ABRAXAS AUDACITY.

Ще дам примери за част от тези негови пра-пра-внуци до които имаме достъп в момента и последователността, а именно:

1. Чрез Int.Ch. ABRAXAS MC DAYD, през NL.NORW-CH. SCHW-Ch. NOBODY IS PERFECT VON DER ALTEN VESTE достигаме до познатата ни “Северна легенда” NL.Ch. QUEST THUNDERSTRUCK.

2. Чрез DDR Ch. IMPULS ALEMANNENTRUTZ през Int.VDH Ger., Lux.СН. VITUS IMPERATOR достигаме до “Великият” Int. FCI, World Ch. EINSTEIN THE JOKER.

3. Чрез BROBAR SILVER SATIN OF GHABAR достигаме до UK Ch. GHABAR THE ADMIRAL – “супер репродуктора” и неговият достоен внук UK Ch. KILACABAR ROLLING THUNDER.


Проследявайки наследниците на СН. ABRAXAS AUDACITY отново достигаме до трите силни и основни клона в селекцията на бултериера на които можем да разчитаме:

1. QUEST – Скандинавия.
2. THE JOKER и VON DER ALTEN VESTE – Германия.
3. KILACABAR – Обединеното кралство.

Бъдещето на нашият клуб ще бъде толкова добро, колкото повече качествен и многоброен внос се направи именно по тези имена – гаранция за качество…….

Зооинженер Иван Назъров

NAZARS BULL kennel
nazarsbull@gmail.com

[img]

Искам в тази тема да засегна развъждането и породните типове.
Нашата порода да е една от най-старите и същевременно и една от най-заводските,в създаването и са участвали много и различни други породи,някои съществуващи и досега макар не във вида,в който са били използвани навремето.
Предпочитанията и различните цели на развъдчиците в началните години,дават и до днес отражения във вътрепородните типове,а вероятно ще ги дават и много години занапред.
За да не бъда разбран погрешно,уточнявам че тип(за случая) е група от признаци,които определят характерния външен вид на едно куче и го отнасят само към дадената порода.В Бултериера можем да отделим четири типа : с преобладаващи признаци на булдог,териер,далматин и междинен тип.Всеки от породните типове има своите достоинства,носи ценни качества но и съответни недостатъци(тук може да направим малко изключение за междинния тип).

Следва продължение...








[url=javascript:scroll(0,0);][/url]

Кучетата от породния тип с преобладаващи признаци на булдог се отличават с компактност,силна костна система-здрави и широки кости,развит и здрав череп и лицева част на главата,с широки гърди и широко поставени задни крака,закръглени ребра и масивно туловище.
Най-чести недостатъци : къси крака,вертикална постановка на лопатките,къса шия,изпавени коленни и скакателни стави,което води до по-тромави и сковани движения.Предната част може да бъде много добра но и много лоша,опашката често се носи високо и настрани,устата да е с издадена напред долна челюст.
Този тип често изглеждат грубовато и недостатъчно "благородно",но добрите екземпляри правят отлично впечатление, излъчвайки сила и мощ.Те са особено атрактивни, и тези привърженици на породата, които предпочитат изявените " брутални" физически качества, остават запленени от тях!


Прикачена картинка

Пълна противоположност на горния тип е типа териер.Характерено за представителите е изящния контур,прилепналата и по-лека мускулатура,обикновено имат къс гръб, хубава предница,шия и раменен пояс със съразмерни задни крака.Главата е с чисти линии,не е толкова силна,както при булдожия тип,с правилни уши и малки "живи" очи.Такива кучета са по-пъргави,с бързи движения и добре се движат и изглеждат в ринга.
Липсата на достатъчно сила и мощ,често много леки кости,тесен гръден кош,липсата на взривност и тласък в движенията(те сякаш "тъпат" , "подскачат" на място),са недостатъците на този породен тип.
Този тип дава много добре изглеждащи екземпляри, особено при женските,където лекотата и по-изчистените линии изпъкват!

Това съобщение е било редактирано от animal на Apr 20 2007, 03:16 PM


Прикачена картинка

Ето и примерна рисунка на тип териер с характерни недостатъци-леки кости,слаба и тясна глава,слаб и тясен гръден кош.Общото впечатление, което създава е като за гонче или хрътка.


Прикачена картинка

Третия породен тип е далматин.Много по-радко срещан от предните два,далматина се характеризира с много добро телосложение,изчистени линии,по-добри крака и лапи,дълга шия и много добре поставени рамене.Кучетата имат добри задни крака,с много добри и балансирани между мощ и лекота, движения.Главите им са много дълги,с изчистени линии,с прилепнала кожа и благороден облик.
Недостатъци,които се проявяват в представители на типа са прекалено издължените крайници,дългия гръб,плоски ребра(добра дълбочина при недостатъчна окръгленост),недостаъчно запълнената муцуна(заради голямата и дължина),дългата опашка.Когато тези недостатъци са ясно изразени и вкупом,облика който създават е като за гонче,което е несвойствено за породата.
Добрите екземпляри от тип далматин са ценни за подобряване на телосложението.


Прикачена картинка

Идеални тип,който е целта на повечето развъдчици на породата, е междинния тип.Той има всички признаци на останалите три,но никой не е преобладващ.Дължината и силата на главата съответстват на тези на туловището и задните крака.Такъв екземпляр има силна и достатъчно дълга шия,добре поставени лопатки,силни и прави предни крака,"котешки" лапи,широк гръден кош,съразмерна дължина и на гърба и дълбочина на гърдите,правилно поставени и заъглени задни крака,силна поясница,ниско поставена и хоризонтално носена опашка.
Куче от булдожия тип изглежда много по-силно и яко от такъв бултериер,но губи в похватността и лекотата на движенията.Типа териер е по-лек и пъргав,но сравнен с междинния,е в пъти по-слаб и му липсва мощ.Далматина изглежда по-елегантен,но губи в компактност и сила.Такъв тип бултериер е най-близко от всички до Стандарта, и получаването му е най-трудно!


Прикачена картинка

Всички тази разновидности имат своята ценност.Например типа булдог може да даде мощ и сила на типовете териер и далматин.Те пък могат да се използват за подобряване телосложението му,за повече подвижност и лекота в движенията,за повече благородство на излъчването.
Всички бултериери от четирите типа, които нямат прекалени недостатъци,са приемливи.Крайностите като високи и тесни,с дълги и краси но слаби глави(тип хрътка);прекалено късокраки,груби и набити(като булдог);прекалено леки,без да излъчват дори малко сила(като фокстериер), са нежелателни.
Тези специфики правят бултерира по-труден за оценка на изложби от неспециализирани съдии-той е по-широк в гъдите,с по-широко поставени задни крака от останалите териери,с по-леки,живи и елегантни движения от молосоидите и овчарките,главата му е уникална-запълнена и широка муцуна,с достатъчна дължина,едновременно елегантна и силна.



Прикачена картинка

Ето от тук започва историята

на съвременния бултериер....... и неговата слава !

.......естествено с Oppenheimer

и неговото развъждане "of Ormandy".

Ormandy’s Dancing Time

е гордост за R.Oppenheimer, защото тогава той е още в началото на своя път

и ползва за негов баща Ch. Velhurst Vindicator,

водещ топ-разплодник за породата по онова време,

от утвърдения развъдник "Velhurst", който е започнал селекцията си още през 1929 г.......


Имена легенди, но историческа реалност.......

Ние не ще ги забравим.......нали !?


[img]

NAZARS BULL kennel
nazarsbull@gmail.com

Ето и бащата:

Ch. Velhurst Vindicator,

едно от големите достижения на английската селекция

през 40-те години на миналият век,

.......и тогава там се е водила племенна книга,

и са се провеждали изложби на расови кучета.......


Тогава, когато много други породи не са съществували,

английският бултериер е властвал по изложбените рингове.......



[img]

NAZARS BULL kennel
nazarsbull@gmail.com

Ch. Velhurst Vindicator,

притежаващ отлична анатомия,

внушителен размер, добра костна система и заъгляване на крайниците,

и най-важното: респектиращо излъчване - така важно за бултериера,

от онези дни, та чак до днес.......!!!


.......същевременно с добра водимост и характер.......

Видно е как внимателно слуша коментарите.......интелект.......!!!



[img]

NAZARS BULL kennel
nazarsbull@gmail.com

Г-н MAXIMIZE,представяте доста изчерпателна информация.Поздравления!

...и не му е за първи път....
От Габрово "изтича" доста информация -точна и изчерпателна.

Браво и на LORD_BULL, и на maximize мниатина нещо полезно и много интересно, а не само караници по форумите, еми това е, успех момчета, то си му личи на този, койопт истински се вълнува.

tattoo написа:

...и не му е за първи път....
От Габрово "изтича" доста информация -точна и изчерпателна.

Да,наистина е така,Г-н TATTOO.Знаят хората и пишат.