Автор Plamen Tsvetanov
Въпреки факта, че хомеопатията е открита и основана от Кристиян Фредерик Самуел Ханеман още през 1796 г. и е разпространена по цял свят, тя все още среща противници най-вече в средите на тези, които без да я познават я осъждат. Думата хомеопатия произлиза от гръцките думи homoios, което означава еднакъв и pathos - състояние.
Тя лекува болестта като ползва нейния причинител -Similia similious Curentur, което на български означава почти „сходното лекува сходно" или еднаквото лекува еднакво. В основата на хомеопатичните течения лежат три основни принципа:
1. Ефективността на лекарствата е проверена на здраво човешко тяло.
2. Прилагането на принципа Let likes be cures be likes, че за лечението на заболяването чрез хомеопатични лекарства се предизвикват и стимулират вътрешните имунни сили на организма.
3. Лекарствата се дават в минимални дози, които не могат да причинят вреда на организма.
От хуманна гледна точка, тестването на ефективността на хомеопатичните лекарства върху здраво човешко тяло е предимство, тъй като традиционната медицина експериментира действието и ефективността на новите лекарства върху животински организми, които за съжаление не могат да споделят с нас, как са се чувствали при това лечение. Възможно е опитните животни да не реагират така, както би реагирало човешкото тяло.
Добре известно е, че сярата предизвиква, но и лекува обриви, също така Ipecacuanba предизвиква прилошаване и повръщане, но и лекува болестни състояния с такива симптоми. Това са само два примера, които потвърждават истинността на хомеопатичния принцип. Същността на този двояк ефект се обяснява с използване при лечението на минимални дози хомеопатични лекарства, докато големите дози дават противоположен ефект. Например Rhubarb в големи дози се ползва като слабително и очистително средство, докато хомеопатичната доза лекува диария. Също така опиумът в големи дози притъпява съзнанието и предизвиква запек, докато в хомеопатични дози го лекува.
От това следва извода, че големите дози често причиняват вреда, докато малките дози са полезни. След като това е изпитано на здраво човешко тяло, то е още по-ефектибно при прилагането му върху болно. Очевидно е, че хомеопатията е метод, базиран на научни основи и може би най-голямото му предимство е това, че минималната доза, която е предписана няма вредни странични ефекти, докато при традиционните медикаменти често се наблюдават нежелателни последици, като натравяния и др.
Хомеопатичните лекарства са приятни и лесно се приемат. Те могат да се прилагат дори и при новородени кученца. При ползването им отпада необходимостта от инжекции.
Друго предимство е това, че хомеопатичните лекарства могат да се приложат веднага, дори когато все още нямаме точна диагноза. Знаейки ефекта на лекарството върху здравото тяло и първите проявени симптоми на болестта, можем да определим кое е необходимото лекарство, с което да ликвидираме болестта в зародиш. Следващото предимство е, че можем да помогнем на домашния си любимец в ситуации, когато нямаме на разположение квалифициран ветеринар. Така например Арника се дава, когато кучето е изпаднало в шок вследствие на някакво нараняване.
Хомеопатията лекува конкретния болен организъм, а не болестта въобще. При разстройство например, много кучета се повлияват по различен начин от болестта, затова лекарството се дава за конкретните симптоми, а не за заболяването въобще. Затова хомеопатията ни задължава да бъдем особено наблюдателни по отношение на симптоматиката.
Лекарствата трябва да бъдат прилагани по формулираните от Ханеман закони;
1. Да се определи точното (единственото) лекарство.
2. Да бъде прилагано в минимални дози.
3. Да бъде дадено след преценка на всички изявени симптоми, проявени от конкретния животински организъм.
Хомеопатията действа много бързо, когато болният организъм получи необходимото (точното) лекарство.
Малките дози нямат толкова бърз, колкото дълготраен ефект, спрямо големите дози, затова тези, които нямат опит следва да ползват по-малки дози и да не избързват с повтарянето на лечението преди да сме получили позитивен ефект от него. За да се предпазим от предозиране, прекъснете даването на лекарството 24 часа след като откриете подобряване в състоянието на животното.