Породата бултериер е създадена в Англия още през 1850 година. Основният център на нейното развъждане се обособява в град Бирмингам. Главното предназначение на бултериера е било куче за борба - борба със себеподобни и срещу всевъзможни хищници и други животни. Затова в стандарта на породата са включени и запазени характеристиките на бойното куче. Като официален стандарт днес се явява английският и той без изменение е приет в най-голямата организация - Международната федерация по кинология (FCI). Оценяването на бултериера в Европа включително и на изложбите у нас в България се извършва по него - по стандарта на FCI, съответно на стандарта на КС - Британския кенъл клуб. Първоначално стандартът се създава още когато се учредявали първите клубове за породата. По-късно той бил одобрен и приет от главния киноложки клуб - Британския кенъл клуб (The Kennel Club - KC), като през годините е претърпял редица промени. Едва след Втората световна война стандартите на всички породи били унифицирани (уеднаквени) и периодично преразглеждани и редактирани. Освен този стандарт съществуват и други, например: стандарт на бултериера, приет в АКС - Американски кенъл клуб; стандарт на СКС - Канадски кенъл клуб. Тези стандарти почти цялостно повтарят английския стандарт, но съществуват и незначителни различия. България като член на FCI приема и спазва стандарта на FCI, т. е. английския. Според класификацията на FCI породата бултериер е регистрирана под номер 11 в група №3 - териери в подгрупа (секция) - териери от типа "Бул".
Иван Назъров
СТАНДАРТ НА FCI ОТ 24 Юни 1987
Общ вид: Силно телосложение, мускулест, добре балансиран и активен, с живо, решително и интелигентно изражение.
Характеристика: Бултериерът е гладиатор сред кучетата, изпълнен с огън и смелост. Негова характерна особеност е яйцеобразната глава с изпъкнал профил (downface). Независимо от своя размер мъжките трябва да изглеждат мъжествени, а женските женствени.Темперамент: Уравновесен, подчиняващ се на дисциплина, въпреки своята упоритост. По отношение на хората е дружелюбен.
Глава и череп: Главата е дълга, силна и дълбока към края на муцуната, но не груба. Ако се гледа отпред тя е яйцевидна, добре запълнена без вдлъбнатини и неравности. Горната част на черепа е почти плоска между ушите. Профилната линия е леко изпъкнала, спускайки се от върха на черепа до края на носа, който трябва да бъде черен и извит надолу. Ноздрите са добре развити, долната челюст е дълбока и силна.
Челюсти: Зъбите са здрави, чисти, силни, с добра големина, равномерно разположени с плътна захапка като ножица, освен това горния ред зъби плътно покрива долния без наличие на празнини и зъбите са поставени в челюстите вертикално. Устните са сухи и добре прилепнали.
Очи: Изглеждат малки, тесни, косо поставени и триъгълни. Дълбоко поставени, черни или тъмнокафяви, с пронизващ блясък. Разстоянието от края на носа до очите е видимо по-голямо отколкото от очите до края на черепа. Сини или частично сини очи са нежелателни.
Уши: Малки, тънки, близко разположени помежду си. Кучето трябва да държи ушите си изправени право нагоре.
Шия: Много замускулена, дълга, извита, изтъняваща от раменете към главата, без отпусната кожа.Предни крайници: Раменете са силни и мускулести без да са груби. Лопатките са широки, плоски, плътно прилягащи към гръдния кош, с изразен наклон назад от основата към горната част, образуващ почти прав ъгъл с рамото. Лактите са прави и плътно прилепнали. Предните крака са поставени вертикално, те са много силни, с кръгли кости, кучето трябва да стои на тях здраво и стабилно, трябва да са съвършено паралелни. При възрастните кучета дължината на предния крак трябва да бъде приблизително равна на дълбочината на гръдния кош.
Тяло (корпус): Добре закръглено, с изразена изпъкналост на ребрата и с голяма дълбочина от холката до долната част на гърдите, които са разположени по-близо до земята отколкото коремът. Гърбът е къс, здрав, линията на гърба е права и по-ниска от холката, поясницата е широка, леко изпъкнала и силно замускулена. Долната линия от гърдите до корема описва плавна крива, насочена нагоре. Погледнати отпред гърдите са широки.
Задни крайници: При поглед отзад са абсолютно паралелни. Бедрата са мускулести, подбедрата са добре развити. Колянната става е изразена, скакателната става е с добър ъгъл. Костите над лапата са къси и здрави.
Лапи: Кръгли и компактни, с добре стегнати пръсти.
Опашка: Къса, ниско поставена, носи се хоризонтално. Дебела в основата, изтъняваща към края.
Походка/движение: При движение се наблюдава енергична, лека и свободна походка, с типичното самодоволно и безгрижно изражение. При движение в тръс крайниците се движат паралелно, погледнати отзад и отпред, само при голяма скорост се приближават към централната линия. Предните крака извършват широк замах напред, а задните крака се движат свободно в бедрата, добре се свиват в скакателната и колянната става, които обезпечават силен тласък.
Космена покривка: Къса, гладка, добре прилепнала и твърда, с идеален блясък. Кожата е плътно стегната. През зимата може да се появи мек подкосъм.
Цвят: При белите е чисто бяла козина. Допускат се пигментация на кожата и петна по главата. За цветните основният цвят трябва да е преобладаващ. Измежду всички цветове предпочитание се дава на тигровия. Допускат се чернотигрови, червени, светлокафяви и трицветни. Петна върху бяла космена покривка са нежелателни. Син и кестеняв цвят са крайно недопустими.
Размер: Няма ограничение за теглото и размера, но кучето трябва да създава впечатление за максимална маса независимо от размера, но съответстваща на неговото качество и пол.
Недостатъци: Всяко отклонение от горепосочените изисквания е недостатък, като сериозността, с която трябва да се разглежда, е в пряка зависимост от степента на неговото несъответствие.
Забележка: Мъжките кучета трябва да имат два оформени и нормално развити тестиса, разположени в скротума (семенната торбичка).
N. B.: В съответсвие с изложбените правила на Британския кенъл клуб глухите кучета се дисквалифицират.
CH. World "Rought Diamonds Hodo"