Автор д-р В.Тодоров
За да разберете, дали вашият любимец е болен, трябва много добре да познавате неговото поведение. Всяка промяна е като сигнална лампичка за евентуално влошаване на здравето му. Разбира се, това не се отнася за женското куче, когато е в състояние на т.н. “разгоненост”, състояние, при което животното е неспокойно, с променен апетит и други. нормални промени характерни за този период.
Здравото куче е готово винаги да изрази своите добри чувства към стопанина си, да го посрещне с вдигната и махаща опашка. То не чака да го повикат, а само търси контакт с членовете на семейството.
За разлика от него, поведението на разболяващото се куче е коренно различно. Тук я няма весело размахващата се опашка, няма го и желанието за игра. Кучето е вяло, опашката отпусната надолу и то всячески отбягва контактите с хората. Винаги предпочита да легне някъде на спокойствие, далеч от шум и движение.
Особено важен белег за здравословното състояние на кучето е неговият апетит.
Здравото и гладно куче изяжда храната си лакомо и бързо, а болното – избирателно и с неохота, дори понякога апетитът му изчезва напълно. Появата на разстройство или повръщане са сигнали, които стопанинът не бива да пренебрегва. Те може да се дължат на погълнати чужди предмети (например найлонова обвивка от колбаси), на вътрешни паразити, някои заразни заболявания и други.
При всяко съмнение за заболяване стопанинът трябва да измери вътрешната телесна температура на кучето си. това може да стане с обикновения медицински термометър, който имате в домашната си аптека. Предварително намазан с вазелин или обикновен крем за ръце или лице, термометърът се вкарва внимателно в ануса. След 3 – 5 минути се отчита температурата, която при здрави възрастни кучета е от 37,5 до 39 градуса С, а при малки
подрастващи – от 38,5 – 39,2 градуса С.
Трябва да знаем, че ако кучето е нервно и възбудено или току-що е било физически натоварено, температурата му ще бъде по-висока от нормалното. Когато температурата е над нормата, обикновено се касае за инфекциозен процес, а когато е под нормата – за някаква интоксикация, остър шок или преохлаждане на организма. И при двата случая е наложителен преглед при ветеринарния лекар.
Ако все още не сте убедени, че вашият любимец не е добре и се колебаете да го заведете на лекар, опитайте се да му измерите пулса и честотата на дишането.
Тук също важи правилото, както при измерването на температурата, че кучето трябва да бъде спокойно и отпочинало. Пулса ще намерите на голямата бедрена артерия, намираща се от вътрешната страна на задния крайник. Притиснете я леко с върха на пръстите си, отбройте пулсациите в продължение на 15 секунди. Полученият брой умножете по 4 и така ще разберете пулсовата честота, която при кучето трябва да бъде между 60 и 120 удара в минута.
При треска, отравяния, болки, сърдечна недостатъчност и други пулсът е по-висок от нормата, а при преохлаждане (хипотермия) и при тежък шок – по-нисък.
Честотата на дишане се определя чрез преброяване движенията на гръдния кош по време на вдишване или на издишване, като за 1 минута те трябва да бъдат от 10 до 30. По-малкият брой дихателни движения, може да се дължи на хипотермия, отравяния и други, а увеличеният им брой – на силна болка, прегряване на организма, шок и други.
Въпреки че, при начални съмнения за заболяване, консултацията с ветеринарния лекар е наложителна, всеки стопанин на куче трябва да умее да изпълнява гореспоменатите методи, за да може при нужда да събере повече и по-достоверна информация, с която по-бързо да ориентира лекуващия лекар в обстановката. Бързата и правилно поставена диагноза съкращава времето за лечение на вашето куче.
Индекс 
