pitbulls

dogs
 
ИндексИндекс  ЗбИжЗИЙЗбИжЗИЙ  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Вход  

Share | 
 

 Парамиксовирусна инфекция по кучето

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Jordan staff
специалист
специалист


Брой мнения : 493
Age : 26
Localisation : Бургас
Registration date : 24.02.2007

ПисанеЗаглавие: Парамиксовирусна инфекция по кучето   Съб Мар 31, 2007 3:45 pm

Автор ст. н. с. д-р Ивайло Чечнев - к. в. м. н.
Собствеииците на домашни любимци, често пъти си задават въпроса, защо е необходимо в профилактичната схема за тяхното здравеопазване, освен ганата, парвовирозата и хепатита, да бъдат включени и представители на други вирусни болести, като коронавирус, аденовирус, парамиксовирус и др. Това се налага поради факта, че често пъти кучетата боледуват дълго и продължително от тези така наречени други вирусни инфекции, а не рядко те са и входна врата и предразполагащ фактор за появата на тежките вирусни и бактериални инфекции.

Парамиксовирусната инфекция е именно една от тези, които могат да протекат и безсимптомно, но дестабилизират организма в такава степен, че често след нейното прекарване се получават тежки усложнения на горните дихателни пътища, водещи и до летален край. Болестта се причинява от парамиксовирус, който е по-устойчив на 4°С, отколкото при -20°С, както и в кисела среда. Той принадлежи към групата на парамиксовирусите, като той е сроден с вирусите на параинфлуенцата по говедата, овцете и конете. По принцип трябва да се знае, че парамиксовируса при кучетата може да предизвика тежък цистит, както и респираторни смущения.
Парамиксовирусната инфекция е разпространена в целия свят, като особено силно развитие се забелязва през 1968, 1985, 1990 и 1995 години. Заболяването поразява животни на различна възраст, като най-податливи са малките и млади кученца. Вирусът засяга и всички диви представители на род Candidae. Стопаните трябва да знаят, че болните животни излъчват вируса в големи количества по време на клиничното проявление на заболяването. Основният източник на инфекцията са носните изтечения, както и храчките (гърления секрет) на заразените животни, а основния механизъм на предаване е въздушно-капчестия. Поради факта, че вирусът е сравнително устойчив, той попада в горните дихателни пътища, като за отбелязване е, че той може да престои там дълго време, без да предизвика заболяване. Често пъти при липса на стресови състояния и при по-възрастните животни той може въобще да не предизвика заболяване с типична клиника за парагрипна инфекция, а да послужи за предразполагащ фактор и основа за развитие на някоя от по-често срещаните и познати вирусни и бактериални инфекции. При развиването на самостоятелна парагрипна инфекция инкубационния период е от няколко дни до една седмица, като тя е с продължителност от три до пет дни и при правилно поставена диагноза и извършено лечение след петия ден настъпва оздравяване, като организмът обаче остава невъзприемчив само за около 6 месеца..
От заболяването боледуват кучетата от различни породи и възрасти, като при някои възрастни животни инфекцията може да протече безсимптомно, т.е. без проява на клиника, но с излъчителство на вирус главно с носния и гърлен секрети. Инкубационният период е с продължителност от 2 до 7 дни. Заболяването започва с леко безпокойство, подкашляне, като то се засилва веднага след първия ден. Температурата обикновено е в границите на нормата и много рядко е повишена максимум до 39,5°С. Проявите на кашлечния синдром са съпроводени и с ринит, постепенно се засилват. При палпация в областта на гърлото се предизвиква, кашляне особено при натиск в областта на фарингса и ларинкса. Характерният клиничен признак и кашлицата, която е на серии, всяка от която завършва с отделянето на храчка. Обикновено други системи на организма не се поразяват от вируса и затова не се наблюдава разстройство, повръщане, болки в областта на храносмилателния тракт и др. Животните отказват леко от храа, но апетита им е запазен, което се обяснява с пораженията в областта на горните дихателни пътища - възпалението на слииците, ларинкса и фарингса. Животните стават сънливи, отпуснати и са без всякакво желание за движение в първите два-три дни от острото клинично протичане. Трябва да се знае, че обикновено по време на клиничното проявление рядко има повишена температура, като такава се наблюдава само в случаите на наличие на вторична бактериална инфекция. Възможно е да се наблюдава и наличие на кръв в гърления секрет след някои от кашлечните пристъпи, но това не е опасно и се дължи на спукването на някой повърхностен кръвоносен съд. При тежко протичане, което винаги се дължи на намесата на вторични бактериални агенти на заболяването е възможно да се получи обезводняване, срещу което е необходимо да се вземат мерки в ранен етап. При лекото протичане, навременна поставена диагноза и проведено правилно лечение от страна на ветеринарен специалист кучетата се възстановяват до третия - пети ден. При вторично възникнали вирусни, бактериални или паразитни инфекции, както и неправилно хранене, болестта може да продължи повече от две седмици и да завърши със летален край.
В диференциално-диагностично отношение параинфлуенцата трябва да се разграничи от пневмонията развиваща се на базата на гана, херпесвирус, аденовирус и други бактериални и паразитни причинители. При тях обаче почти винаги има повишаване на температурата и наличие на други клинични признаци, които липсват тук.
Точното и навременно извършено лечение е от само себе си предпоставка за бързото излекуване на заболяването и недопускане развитието на вторична инфекция. Първото и най-важно условие е да се изолира животното и да се предприеме лечение спрямо успокояване на кашлицата и носните изтечения. С оглед предпазване от появата на вторична инфекция още с първите симптоми е необходимо животното да се подложи на антибиотична терапия паралелно с даването на противокашлечни и отхрачващи средства. За тази цел по-подходящи са препаратите във формата на аерозол поради по-бързото им локално действие. Ролята на стопанина при това заболяване е важна поради факта, че добре дадените и приложени препарати довеждат до бързото възстановяване на кучето. Изборът на терапевтичното действие и резултатът от неговото приложение изцяло зависи от компетентността на извършващия лечението ветеринарен специалист. В никакъв случай не трябва да се прилагат кортикоидни препарти, които само удължават продължителността на инфекцията.
От профилактична гледна точка в последно време са разработени ваксини, които предпазват животните от появата на това заболяване. При доказана инфекция е необходимо извършване на профилактична ваксинация по схема, особено при бременност на животните, с оглед предпазване на другите кучета и новородените животни. Една от добрите комбинирани ваксини - Duramun DHP-Pi+L+Cor е тази на фирмата Fort Dodge Animal Health (USA), като тя е добре да се приложи, като трета ваксина по време на провеждания профилактичен план или като самостоятелна годишна ваксинация. За отбелязване е, че фирмата има в производство една пет валентна ваксина, която може да се използва даже и като начална, в която е налице парамиксовируса - Duramun DHPPiA2. Прилагането на вида ваксина и схемата задължително трябва стане според преценката на ветеринарния специалист, в зависимост от възрастта, породата, епизоотологичното състояние на страната в момента и не на последно мястото на живеене на кучето (кучкарник или частно жилище), но във всички случаи е добре този вирус да бъде включен в общия профилактичен план.

Материалът е публикуван с изричното съгласие на сп. “За котки, кучета и ...”
Всички права запазени
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://gtr1.aha.bg/
 
Парамиксовирусна инфекция по кучето
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
pitbulls :: Ветеринарен кабинет и хранене :: Ветеринарен кабинет-
Идете на: