Каква е целта на социалиализирането на нашето куче?
Когато говорим за социализация на кучето, трябва да имаме в предвид, че става дума за възпитание и обучение. Социализацията е задължителна не само за клубните и изложбените кучета, но и за тези, които биват гледани като обикновени домашни любимци и компаньони. При кучетата, които трябва да бъдат използвани за разплод /клубните екземпляри с високи породни качества/ социализацията е фактор, който играе голяма роля за допускането до разплод. Целта е, чрез селекция и с течение на годините да се подтисне агресията и чрез толериране да се затвърдят качествата необходими за безпроблемното съжителство на кучето в обществото.
От последното десетилетие на двадесети век в цял свят и особено в Европа се осъществяват многобройни проекти за интегрирането на кучето в градовете и в семейния живот по възможно най-хармоничен начин. Тези проекти вече са реализирани в по-напредналите в киноложко отношение държави и предвиждат серия от изпитания, които ни позволяват да определим и ако е необходимо да модифицираме поведението на кучето, за да се представя то в обществото, като един добър гражданин. Това са тестовете за социализация, които извършват клубовете по породи преди да допуснат кучетата до разплод. Тези тестове се правят, за да се провери поведението на кучето в градски условия и за да бъде извършена крачка към допускането му до разплод. Техните изисквания са различни, според породата. При породите, при които има задължителни изпитания за работа, като при немската овчарка и ротвайлера, тези тестове са със завишени изисквания.
Безконтролното и хаотично производство на кучета извън киноложките клубове е основна причина за инцидентите породени от агресията на кучетата.
Кога започва социализацията?
Това е процес, който започва от момента на раждането и зависи, както от отношението на родилката към малките, така и от отношението на развъдчика към тях. Основен фактор е и околната среда – обстановката, в която израстват малките.
Майката е тази, която дава първите знания на малките. Нейното нежно, внимателно и загрижено поведение към тях е на първо място. Ако майката е агресивна и недоверчива, тя ще предаде това свое поведение към околните и на своите кученца.
Изводът е, че трябва да се вземе кученце от вече социализирана майка с приветливо отношение към хората.
Отношението на развъдчика, семейството му и хората, които ги посещават трябва да е дружелюбно. Изключително важен е фактора - контакт на малките с хората и децата. Кученцата трябва да се забавляват при общуването си с хората и да не получават неприятни усещания при контакта си с тях. За целта не допускайте груба игра на децата с кученцата. Вие самите не упражнявайте груби и болезнени методи на наказание. Когато е необходимо използвайте прийоми предизвикващи неприятно усещане у тях в комбинация с промяна на тона на говора, защото има граници в поведението, които трябва да са известни на малките.
След като вече сте избрали своето малко, то трябва да се адаптира към новата среда, в която ще живее. Това е вашето жилище или двор. То трябва да се запознае със всички обитатели на дома, а те трябва да имат дружелюбно отношение към него. Под другите обитатели имам в предвид не само хората, но и всички животински видове, които отглеждате: котка, птица, и др.
В случай, че няма да обучавате кучето си за охрана, допускайте всички свои познати и приятели до малкото.
Контакта му с тях е от голямо значение, не го изолирайте в отделна стая, защото това е част от социализацията. Малкото куче изучава и анализира поведението на хората и трябва да е сигурно, че те не представляват заплаха и опасност за него.
Както вече казах всички шумове и звуци характерни за бита на човека не трябва да стряскат кучето и да предизвикват у него агресия, паника или страх.
Това ще постигнете, ако взимате със себе си подрастващото куче на всички възможни места: разходка в планината, пътуване с кола, с лифт, чести разходки на оживени места - улици и паркове, на море, на палатка или хижа, дори на гости в приятели.
Не поощрявайте и най-малкият признак на безповодна агресия. С израстването на кучето агресията ще се развие и тогава ще бъде много трудно да бъде подтисната или премахната, а в някои случаи и невъзможно.
Общуването и играта на малкото кученце с други малки кучета от същата и от различни породи, също е от голямо значение за социализацията му. Кучетата също имат своите приятели като нас. С колкото повече приятели се сдобие то в ранна възраст, толкова по-добре. За това го оставяйте да играе на воля с връстниците си в парка или в градината.
Ако отношението на всички хора се вмести в тази рамка, която описах по-горе, с течение на времето всички кучета ще бъдат признати за способни да съжителстват с нас, независимо от тяхната порода. За съжаление, липсата на желание у повечето собственици на расови кучета да членуват в киноложките клубове няма да съдейства за социализацията на кучетата.
Погрешно е мнението, че кучето, което е отгледано по този начин няма да може да ви защити в случай на нужда, за целта обаче, то трябва да бъде допълнително обучено за това при компетентна школа, в която ясно се разграничават контролируемата и насочена агресия свързана със защитата на човек или охрана на обект от постоянната злоба и желанието за хапане на всяка цена.
За да завърша ще цитирам заключението от правилника за развъждане на Български киноложки клуб английски бултериер: "Единствената цел на теста за социализация е да се съхранят естествените склонности и характера на нашите кучета, които ги правят едни от най-притегателните необходимости в днешно време. Това ще докаже, че нарастването на броя и популярността на животните за компания през последните години не беше продиктувано от модата, а от нуждата да ни радват и да запълнят една голяма празнина.
Нашето общество, сега повече от всякога изисква хората да имат компания и сигурност".
Индекс 
