pitbulls

dogs
 
ИндексИндекс  ЗбИжЗИЙЗбИжЗИЙ  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Вход  

Share | 
 

 История на бултериера...

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Jordan staff
специалист
специалист


Брой мнения : 493
Age : 26
Localisation : Бургас
Registration date : 24.02.2007

ПисанеЗаглавие: История на бултериера...   Съб Мар 03, 2007 5:07 pm

История...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://gtr1.aha.bg/
Jordan staff
специалист
специалист


Брой мнения : 493
Age : 26
Localisation : Бургас
Registration date : 24.02.2007

ПисанеЗаглавие: Бултериер мания 1 от Иван Назъров   Съб Мар 03, 2007 5:13 pm

Английският бултериер бе непознат допреди 10-20 години както у нас, така и в други близки страни. Неговата популярност нарасна стремително бързо и днес не е толкова рядка и екзотична порода, както преди. За съжаление името му е свързано с негативно отношение на масата от обществото. Всички ние, собствениците на тази порода, носим вина за това, защото не успяхме да покажем достойнствата, а напротив - афиширахме най-грозното. Всъщност ние сме длъжници на бултериера и е време да изкупим своята вина! Най-ценното качество е неговата силна привързаност и вярност, неговото безстрашие и желание да защити своите близки хора при всякакви обстоятелства. Красива е истинската същност на бултериера: жертвоготовност от любов и храброст! Това е достойно за уважение и още повече, че то проличава във всяко едно негово действие, където той влага всичко от себе си до 100%.


За да разберем сложния характер на бултериера, трябва да проследим неговата история, причините и условията, при които се е формирал. За да сме наясно с настоящето и сигурни в бъдещето, необходимо е да се потопим назад в миналото. Така и ще направим със следната вълнуваща история.

Британска история

Англичаните са известни с много неща, но най-вече като новатори и перфекционисти. В нашата насока също са създали доста знаменити неща, например: най-бързите сред конете са чистокръвните английски коне; най-бързите кучета са английските грейхаунди; най-многобройната група кучета са териерите (около 30 породи) и най-ярко открояващата се порода сред всички е английският бултериер.

Навремето славата на булдога, а по-късно и славата на бултериера се е равнявала на славата на английския футбол - създаден на Острова и покорил целия свят, станал мания за милиони хора. Както се досещаме, в създаването на всеки суперпродукт се пазят някои тайни и за да се доближи човек до тях трябва да се поразрови назад в историята по-задълбочено. С такава цел е написан настоящият материал, но какво бе удивлението на автора, когато откри нещо феноменално. Както се вижда на фиг. 1, това е египетски календар, поместен в Библейска енциклопедия от 1891 година - пълно руско издание. По-точно това е зодиак, намерен в един от храмовете в Египет. Разглеждайки го подробно, се открива горе вдясно изрисуван един типичен бултериер за нас.
Какво би означавала тази фигура за египетските жреци по онова време? Задавайки си настоящия въпрос, не знам до този момент дали е известен фактът на международната "бултериер общност". Става въпрос за Египет - една от най-древните и забележителни страни от лицето на Земята, съществувала почти 2000-3000 години преди новата ера и създала една от големите култури, точни астрономически изчисления и основа на много науки. Страна, пълна с тайнства и мистерии, неизвестни все още на съвременното човечество. Остава открит въпросът: какво се крие в египетския зодиак? При всички случаи това е нещо свещено: но дали ангел или демон, олицетворение на какво е всъщност? Не бива да забравяме, че кучетата в Египет са били уважавани и боготворени, че един от боговете им е бил Анубис - богът куче.
Лично аз бих желал истината за загадката в зодиака да се разкрие по-скоро и да се окаже, че това е изображение на истински бултериер, един от почитаните богове на египтяните, а и не само от тях!

Зооинженер Иван Назъров
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://gtr1.aha.bg/
Jordan staff
специалист
специалист


Брой мнения : 493
Age : 26
Localisation : Бургас
Registration date : 24.02.2007

ПисанеЗаглавие: Предците на породата   Съб Мар 03, 2007 5:14 pm

Предистория

За да опознаем родоначалниците на бултериера,трябва да се върнем в предхристиянско време. Още тогава Британските острови са били оживено средище на търговци и мореплаватели. Вероятно чрез тях са били докарани от Средиземноморието (древна Гърция и Римската империя) големи и силни кучета, наречени молоси. С тези кучета населението на Островите се е отбранявало от нашествениците, използвайки ги в армията като бойци. Римляните били възхитени от силата и смелостта им и нарекли формиращата се порода "британски широкомуцунести кучета". Те се отличавали от техните като по-свирепи и безстрашни. По-късно, след като Англия била превзета от римляните, тези молоси отново били изнесени в Рим и там с тях устройвали гладиаторски битки. Останалите от тях кучета на Британските острови с течение на времето били наречени мастифи, което произлиза от латинската дума "massivis". Това били едри и мощни кучета с голяма сила на челюстите и безгранична храброст. Столетия наред били използвани като пазачи, войни и за лов на едри животни и хищници. Организирали и борби на тези кучета с мечки. Единствено мастифите имали смелостта да влязат в единоборство и дори когато били разкъсвани от мечката, не се отказвали от борбата. Постепенно започнала да процъфтява и борбата с бикове. Първите сведения за това датират от XII век и популярността на тези зрелища нараствала бързо. Причината за това е, че борбите между мастифите и биковете били много по-опасни и атрактивни. Докато мечките били склонни повече да се отбраняват, то биковете били по-често нападателни, битката била динамична и кръвопролитна.
За съжаление на собствениците смъртността на мастифите била твърде висока поради слабата подвижност и най-вече защото с груба сила бикът не е възможно да се победи. Тогава се открояват и развиват прадедите на булдога, заемайки мястото на мастифа в битката.
Както се досещате, това място е било заето с пълно достойнство, защото от древни времена бикът е бил олицетворение на силата и единствено булдогът е могъл да спре тази неудържима стихия.

Зооинженер Иван Назъров
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://gtr1.aha.bg/
Jordan staff
специалист
специалист


Брой мнения : 493
Age : 26
Localisation : Бургас
Registration date : 24.02.2007

ПисанеЗаглавие: Борбите с бикове...Кървава история...   Съб Мар 03, 2007 5:17 pm

По онова време съществували две разновидности на мастифа. Едните кучета били доста едри и от тях води началото си породата Old English Mastiff, а другите били по-дребни и именно те послужили като основа за създаването на английския булдог. Преди толкова векове не са съществували чисти породи, но са били обособени характерни типове кучета. Счита се, че булдогът произлиза от разновидността на дребните мастифи, което е станало по закономерен начин. То е следствие от широкото разпространение на борбите с бикове и доказването на практика, че за тази цел по-удачни се оказали малките на ръст и пъргави кучета. Постепенно се създали и правила на играта и започнали да се правят залози с наддаване за победителите. Пълният разцвет на тези зрелища бил през XVI-XVII век. Тогава тези малки, но смели и силни кучета били наречени булдози. Името е дадено абсолютно точно, характеризиращо главното противопоставяне: бик (от англ. bull) срещу куче (dog). Мастифите се запазили като порода, но популярността им намаляла значително. Булдогът станал символ на славата и английската чест. След като се знаело, че разчитайки само на силата, не е било възможно да се победи бикат, специалистите използвали слабото му място. Така се създали следните правила:

Първо - булдогът е трябвало да захапе своя противник за муцуната - най-болезнената част, затруднявайки по този начин и дишането му.
Второ - бикът е трябвало да бъде нападан само отпред, като по този начин се избягвали страшните удари от задните крайници и резките странични налучквания с рогата.
Трето - булдогът е трябвало да държи бика само за носа и да не го изпуска, докато не го изтощи и повали на земята. Това изискване е доразвило невероятно силните челюсти - основна характеристика на булдога. Вследствие на тясната специализация той започнaл все повече да се усъвършенства и да придобива белезите на изчистена порода. По онова време тези кучета били в най-различни варианти според ръст, тегло, телосложение, цвят и форма на черепа. Във всички случаи тази стара порода нямала облика на съвременните булдози.


Те били много по-стройни, пъргави и функционални. Ако трябва да бъдем точни, много повече се доближавали до съвременните стафордширски бултериери. Тогава също се обособила и формата на главата - широк череп, къса муцуна, силна долна челюст, издадена напред, и обратна захапка, още оттогава известна като "булдожка захапка". Всичко това било целесъобразно за борбите с бикове, особено вдлъбнатият навътре нос, осигуряващ по-свободното дишане. По-късно с желание да придадат по-страшен вид, както и от любов към нестандартното, англичаните селекционират породата до вида, в който познаваме булдога днес. Тази форма на главата и телосложението са удачни за шоутип, от което губи функционалността и за работни качества днес не може и да се говори. Не това е представлявал славният боен булдог някога!
Връщайки се към героичното минало на породата, се натъкваме на невероятна жестокост и кървави истории. Негови съперници са били не само мечки и бикове, но и вълци, лъвове, дори магарета, маймуни и камили. Всички са се стремели към сензация и комерсиализация. Тогава явно не са съществували никакви морални задръжки. Такива "развлечения" са били достояние както за крале и благородници, така и за простосмъртните. Борбите се провеждали най-редовно на определени за целта места. Почти всеки по-голям град е имал специално устроена арена (bull-ring) и на нея се стичали хора в такова количество, както на днешните футболни мачове. Можем да си представим доколко страстта и хазартът са били неописуеми. Тези кървави забавления продължили до началото на XIX век и дотогава никой не противоречал на жестокостта в защита на животните, напротив: подчертавало се колко добре се развличали господата! Това са неща, които трудно можем да възприемем днес, но да не забравяме, чe тогава е било времето на робовладелчеството и търговията с хора. Едва през 1835 година Британският парламент забранява със закон борбите с бикове. Въпреки това те дълго време продължили тайно да се провеждат.

Зооинженер Иван Назъров
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://gtr1.aha.bg/
Jordan staff
специалист
специалист


Брой мнения : 493
Age : 26
Localisation : Бургас
Registration date : 24.02.2007

ПисанеЗаглавие: Бултериер мания 4 от Иван Назъров   Съб Мар 03, 2007 5:20 pm


BULL AND TERRIER !

С появяването на тези кръстоски еволюцията на бойните кучета достига нов по-висок етап. Бул-енд-териерите се наричали още Half and Half, което означавало половин булдог и половин териер, събрани в едно цяло. Явно тези кучета се появили много по-рано, но едва в началото на XVIII век били забелязани главно заради отличните им качества в битката. Те били по-стройни, по-пъргави и издръжливи от булдога. След като са експериментирали боеве между всички възможни животни, на англичаните много им допаднали кучешките борби. Още повече след забраната на парламента борбите с бикове започнали постепенно да отшумяват. Заради това пък да се организират боеве между кучета било много по-лесно, изисквало се малко място. Така нелегално, в отдалечени места, процъфтявали тези нови занимания, разбира се, без големи стълпотворения и зрелищност. В хода на историята английският булдог започнал да изгубва поклонниците си и разпространението му намаляло. Неговите наследници обаче запазили бойния му дух в лицето на бул-енд-териерите.
Използвани в битки помежду си, булдозите здраво се захапвали и така се държали продължително време, което било безинтересно за наблюдаващите. Обратно на това схватките между териери били много динамични, изпълнени с ловки извъртания и мигновени атаки. Те допаднали повече на публиката, но слабото им място се оказала недостатъчната упоритост и сила. Така старите развъждачи по логичен път създали идеалната сплав за бойно куче. Бул-енд-териерът съчетал мощта, упоритостта и смелостта на булдога с подвижността, бързината и нападателността на териерите. Тази кръстоска, несъществуваща днес, заема историческо място за развитието на съвременните бойни кучета. Бул-енд-териерът е послужил като основа за създаването на бултериера. Негови преки потомци се явяват стафордширският бултериер и от пренесените екземпляри в Америка се обособяват питбултериерът и по-късно американският стафордшир териер.

Зооинженер Иван Назъров
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://gtr1.aha.bg/
Jordan staff
специалист
специалист


Брой мнения : 493
Age : 26
Localisation : Бургас
Registration date : 24.02.2007

ПисанеЗаглавие: Re: История на бултериера...   Съб Мар 03, 2007 5:23 pm

ДЖЕЙМС ХИНКС

Развитието на кучешките борби (Dog-Fighting) достигнало високо ниво около 1830-1850 година. Конкуренцията нараствала много и забележителни успехи можел да постигне само този, който провеждал правилна селекция. Най-добрият в това отношение се оказал г-н Джеймс Хинкс - човекът, създал бултериера. Неговият труд завършил със значителен успех - създал собствена порода, която се наложила над дотогава съществуващите и станала популярна в световен мащаб. Работата му била дълга и упорита, свързана с много изпитания, но била целенасочена. Той знаел какво иска да постигне и делото му за наша радост е продължено от неговите синове и съмишленици.
Г-н Хинкс живял в Бирмингам, имал магазин на улица "Форчестър" и се занимавал с търговия. Бил голям любител на кучетата, но неговата страст са били бултериерите. По негово време (около 1850 година) всичко било още объркано относно породите кучета. Едни от тях наричали "териер-бул", защото имали повече кръстоски от териерите, други били с преобладаваща кръв и външен облик на булдога и наричали "бул-териери". В крайна сметка всички те всъщност били Бул-енд-териери и представлявали пъстро разнообразие от размери, тегло, цвят и форма на тялото. До тогава се смятало, че тези кръстоски са най-добрите бойци, създадени някога и с пълно право, защото Бул-енд-териерът съхранил силата на челюстите, борбеността и всички останали качества на булдога и освен това го превъзхождал по бързина и издръжливост. Г-н Хинкс обаче не бил доволен от постигнатите резултати и започнал да работи по свой начин. Дълго време наблюдавал, правил сравнения и експериментирал, затваряйки се в своето имение. За съжаление няма запазени точни сведения какви породи териери се използвали в селекцията, защото всички развъдчици пазели това в тайна. Освен това самите булдози били доста различни помежду си, а и териерите като породи не са съществували в чист вид. По същата причина и Джеймс Хинкс е пазил в тайна използваните от него кучета и не е водил записки за тях. По всяка вероятност той е ползвал за основа в бяло оцветени булдози и бели бул-енд-териери. За да усъвършенства екстериора им, е правил кръстоски с белия английски териер - несъществуваща днес порода, но по своето време тя е била добре консолидирана. Между другото тяхна разновидност днес представлява манчестърският териер, в който може да се види елегантността, съвършеният екстериор и ловкостта. Освен това тези териери са притежавали отлични ловни качества, както и склонността да убиват дребни животни и гризачи. Г-н Хинкс получил бели кръстоски с добри качества и работил с тях чрез близкородствено развъждане - инбридинг.

Бултериерите му се отличавали от останалите с по-съвършените си форми, но заради белия цвят започнали проблеми с пигментацията и глухотата. Много усилия са били положени, за да достигне своя идеал и да затвърди белия цвят. За да намали недостатъците, следствие на инбридинга, и да подобри телосложението и работата на краката, г-н Хинкс използвал и кръстоски с далматинци в по-слаба степен. По онова време тези бели гончета били идеални ловни кучета и имали съвършен екстериор. Така след много поколения кучетата на г-н Хинкс започнали да правят все по-добро впечатление. Въпреки това те не били признавани за порода и будели съмнения как биха се справяли в битката. За тогавашните разбирания Хинксовите бултериери били малко леки, изящни и слаби. Този спор бил разрешен при историческия бой между кучката на Хинкс - Old Puss, и кучката на Вill Tuppers през май 1862 година. Тогава се провеждало известното Holborn - Dog - Show и вечерта преди изложбата предложили на Хинкс в кръчмата на Long Acre да пусне своята бултериерка срещу по-силната от нея кучка, която била от стария тип на бул-енд-териерите. При това Олд Пусс тежала 40 английски фунта, а нейната съперничка - 60 английски фунта, и била опитна в битките. Господин Хинкс, приел това предизвикателство явно също уверен в своето качество. Неудържимата Пусс се била и умъртвила своя противник за половин час! На следващия ден тя участвала в изложбата без да има големи наранявания и даже спечелила първо място в своя клас! От залога на битката Джеймс Хинкс спечелил 5 фунта и каса шампанско, но най-вече той спечелил възхищение и уважение. По такъв начин, явно и демонстрирайки върховно качество в екстериора и бойния талант, хинксовите бултериери обърнали представите на любителите. Те разбрали още една подробност - силата на захапката се запазила, даже поради увеличаване дължината на челюстите тя ставала по-смъртоносна.
Популярността на белите бултериери нараствала бързо и макар еднообразието им да не е настъпило скоро, базата им се увеличила. Самият бял цвят започнал да привлича любителите като по-класически и екстравагантен. Освен това вълнуваща гледка представлявал по време на битки белият бултериер, опръскан с червена кръв и с контрастиращи наранявания. Така белите кучета на Хинкс приели образа на най-добрите английски дог-гладиатори. Несъмнено, въпреки забраните на борбите, точно те продължили и доразвили породата.
Старите кръстоски продължили да се развъждат, но значително намалявали с времето. Тяхната крепост се обособила в района на град Стафордшир и по-късно, когато бул-енд-териерите били напълно забравени, там останали най-добрите техни представители. Едва през 1935 година неколцина привърженици на старата линия създали стандарт и с него регистрирали порода, известна днес като стафордширски бултериер!
Новата порода, създадена от г-н Хинкс, била наречена бултериер и считана за супер -най-върховната английска селекция до този момент. Противниците й все повече оредявали, убеждавайки се в правотата на хинксовото развъждане. Тези кучета били "тествани" и изпробвани по всички възможни начини, добре познати от недалечното кърваво минало на булдога. Бултериерите отлично се сражавали срещу себеподобни, срещу всевъзможни зверове и едри животни.

Времето не давало шанс на феновете да допускат никакви компромиси. Тогава се ширела в стихията си неконтролируемата "народна" масова селекция. Всеки се стремял към сензация и да създаде нещо по-добро. Бултериерите се оказали и.... кучета за лов - по-леки и издръжливи, с добро обоняние и ловен инстинкт, унаследен от териерите. Най-любопитното е, че силата и ефективността се е запазила в тях и освен това са прибавени по-добри работни качества. За разлика от прадедите си бултериерите имали по-големи физически възможности: издръжливост, отскокливост, светкавична бързина и податливост към обучение. Във връзка с това известно е, че при провежданите състезания по лов на плъхове, шампиони ставали бултериерите. При тези "мероприятия" са пускали огромно количество плъхове на малка площ и са отчитали времето, за което кучето ще унищожи определен брой от тях. Това не бива да се подценява, защото по това време гризачите са били напаст, способна да разорисобствениците. Тези гризачи са унищожавали провизиите особено в корабите, по пристанищата и хамбарите.
Високо са били ценени тези кучета, които самоотвержено са изпълнявали задълженията си всеки ден. По принцип котките не са можели да се справят с това нашествие от плъхове. Още повече, че един едър гризач е сериозен противник и може да нанесе жестоки ухапвания със здравите си зъби. За тази цел кучето трябва не само да е пъргаво, но и издръжливо на болка и точно да преценява захапванията си. Най-много се отличили дребните бултериери, от които впоследствие произлиза и миниатюрната разновидност на породата. Един от шампионите сред убийците на плъхове (Ratt-Killer) бил бултериерът Джако. Той за 5,5 минути убил 100 плъха, а за 100 минути ликвидирал 1000 бройки! Забележително наистина!

Зооинженер Иван Назъров
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://gtr1.aha.bg/
Jordan staff
специалист
специалист


Брой мнения : 493
Age : 26
Localisation : Бургас
Registration date : 24.02.2007

ПисанеЗаглавие: Бултериер мания 6 от Иван Назъров   Съб Мар 03, 2007 5:25 pm


ЛОРД ГЛАДИАТОР

По принцип историята на бултериера може да се раздели на два основни периода.
Първи период - до Лорд Гладиатор, и втори - историята след Лорд Гладиатор.

Годината, която ги разделя, е 1918 година, когато се ражда бултериер с необичайна форма на главата. Това куче е имало изпъкнал профил на черепа и се е наричало Лорд Гладиатор. С неговата поява възниква и понятието "down face" и това дава начало на ново развитие на породата. Първият период, който бе разгледан, може да се анализира така:
I - период на поява на бултериера;
II - усъвършенстване на породата от Джеймс Хйнкс;
III - бързото разпространение и увлечение към бултериера навсякъде, дори извън границите на Англия.През целия този период основната характеристика на породата е нейната боеспособност. Тези качества са били основен селекционен показател и те непрекъснато са се доказвали на практика.

Голямата заслуга на г-н Хинкс е тази, че той е показал на всички връзката между отличната анатомия и добрите бойни качества. Способността да се бие, унаследена от булдога, не би могла да се прояви в пълна сила, ако не се беше съчетала с хармонията и пропорционалността на тялото, наследена от териерите.

Зооинженер Иван Назъров
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://gtr1.aha.bg/
Jordan staff
специалист
специалист


Брой мнения : 493
Age : 26
Localisation : Бургас
Registration date : 24.02.2007

ПисанеЗаглавие: БУЛТЕРИЕРА МАНИЯ от Иван Нзъров - 7 - Лорд Гладиатор   Съб Мар 03, 2007 5:28 pm


През втория основен период от историята на бултериера е характерно това, че бойните качества на породата остават на заден план и вниманието се насочва върху подобряването на екстериора и облагородяване на характера. По това време организирането на кучешки борби е намаляло значително и само малцина твърди последователи продължавали нелегално да поддържат огъня на бултериер-гладиаторите. Още в края на миналия век се популяризирали изложбите на кучета и организирането на киноложки клубове. Особено в този период (началото на настоящия век) тези занимания привлекли още повече интереса на любителите на кучета, увличайки се в едно ново начинание. Разбира се, провеждането на конкурси по красота и селекционирането на бултериери с благородни цели се оказало много по-цивилизовано и благородно дело, отколкото гладиаторските битки в миналото. Променяло се времето, променяли се и нравите на хората. Вече явно се осъждала остро всяка проява на жестокост и кръвопролитие. Времето на храбрите бойци от гладиаторските битки безвъзвратно отминавало. Бултериерите участвали и се представяли добре на изложбите благодарение на странният си и добър екстериор, създаден още от самото начало от г-н Джеймс Хинкс. Породата привлякла много почитатели, поради отличните си качества и многофункционалност. Бултериерът всъщност е една от най-старите породи, които са признати официално. Той е превъзхождал другите породи, които са били общо взето малко на брой, а също и тези, които тепърва са се създавали и появявали на изложбените рингове.

За сравнение ще посочим, че като първи в света се учредява Британският Кенъл Клъб през 1873 г. (за всички породи), а Бултериер клубът през 1882 г, докато най-разпространените породи днес като доберман и германско овчарско куче имат регистрирани клубове почти през 1900 година, а клубът на ротвайлери през 1907 година. Още повече, че е съществувал неофициално Бирмингамски комитет за бултериери още около 1865 година, въз основа на който се регистрира по-късно и официалният клуб на породата като един от първите в английския Кенъл Клъб (К.С.). През 1918 година се появява бултериер с името Лорд Гладиатор, който направил особено впечатление със своя необичаен облик. Главата му е била дълга, но не права, както е било прието за породата, а с изпъкнал профил. Първоначално тази изгърбена глава е била приета с насмешка и обща резервираност, но постепенно започнала все повече да привлича интереса на любителите. Първо, защото е била доста оригинална, а освен това по-масивна и запълнена под очите и особено цялата муцуна. Това са били желани качества, особено силата и дълбочината на долната челюст. По-късно се забелязало, че Лорд Гладиатор дава качествено поколение, а когато някой от потомците му станали победители на изложбите това стопило рязката граница на неодобрение към него. Особено когато неговите наследници като "Mc Guffin", "Vinducator" и "Brigadier" спечелили най-висоkите призове, тази нова линия се наложила и заела трайно място при развъждането. Така с появата на Лорд Гладиатор се ражда и понятието "DOWN FACE" и това привлякло вниманието на развъдчиците и насочило селекцията на породата в тази нова за времето си посока. Консерватизмът, дълбоко заложен в англичаните, се съпротивлявал ожесточено и не искал да приеме тази нова тенденция. В клубовете за породата се водели бурни спорове по този въпрос и често се стигало до сериозни спречквания между ентусиастите. Необходимо е било да изминат две десетилетия за да се поукротят страстите и да се промени стандарта на породата. Промяната изисквала главата на бултериера да бъде с " DOWN FACE ", т.е. изпъкнал профил, който да описва плавна извита линия от върха на носа до края на черепа между ушите. Тази нова форма придавала на бултериера повече внушителност, респект, впечатление за сила и оригиналност. Освен това този нов признак се оказал доминантен, вследствие на което се предавал силно от поколение на поколение. Анатомически имал някои предимства, които били свързани със следното: очите ставали по-малки и дълбоко поставени, т.е. по-добре защитени от наранявания, главата ставала по-добре запълнена и масивна, челюстите увеличавали своята широчина и сила.

Така около 1940 год. бултериерът в Англия окончателно приел нов, по-модерен облик и се наложил над стария тип от времето на г-н Хинкс. В другите европейски страни полемиката по този въпрос продължавала бурно, особено в Германия и Австрия. Тамошните развъдници напълно отхвърляли новия тип глава и признавали само старияработен тип бултериери. Едва след Втората световна война и по-късно под диктата на новия стандарт и импортния натиск от Англия бултериерите с "даун фейс" се наложили в цяла Европа. По такъв начин с името на Лорд Гладиатор се свързва новият модерен тип глава и започва новият етап в развитието на породата. С него се затваря и страницата на героичната история на кралете в гладиаторските битки. Оттогава започва и истинската изложбена кариера на породата, както и стремежът да се укроти бойния дух на "гладиатора". Постепенно чрез селекцията, бултериерите ставали по-красиви, по-уравновесени и благонадеждни. Тяхното бъдеще е било насочено предимно в близкото съжителство с човека, като верен спътник и надежден приятел. Бултериерът се превърнал в символ на екстравагантност, изискан вкус и скъп спомен от миналото... Независимо от всички промени на времето борбеният дух на "Гладиатора" се запазил и се проявява и в днешно време. Именно в тази безгранична храброст, специфичен облик и поведение се крие очарованието на бултериера.

Зооинженер Иван Назьров
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://gtr1.aha.bg/
Jordan staff
специалист
специалист


Брой мнения : 493
Age : 26
Localisation : Бургас
Registration date : 24.02.2007

ПисанеЗаглавие: БУЛТЕРИЕРА МАНИЯ от Иван Нзъров - 8   Съб Мар 03, 2007 5:30 pm


Английския джентълмен"

Оше от старо време едно от прозвищата на англичаните е "Джон Бул", т.е. "Джон-Бикът", т.е. англичанин. За нас е интересна връзката на приставката "Bull" с породите кучета и английската известност. Виждаме доколко трайно и неосезателно историята от миналото с гладиаторските битки се е наложила и вместила в обикновения живот.
Дори и днес иронично се обръщат към британците по този начин, а стане ли въпрос за техните кучета веднага се назовават английския Булдог и английския Бултериер. Явно стане ли въпрос за "английско", то веднага се свързва с "Bull" и напълно заслужено поради известната английска упоритост и борбеност. Английския джентълмен се явява още от най-далечно време с фраг и цилиндър и със своя неизменен спътник кучето ­ "bull". Дори до скоро всички кучета като булдоци, бултериери и стафордшири са били наричани общо "Бул-дог" и то особено в Америка. Явно обикновения човек не прави разлика между отделните породи кучета, но този факт потвърждава британската "бул"-известност. За вас исторически е изяснено, че прозвището "английски джентълмен" се е приписвало най-вече на бултериера и неговия собственик. По численост и разпространение бултериерите са превъзхождали значително мастифите и булдоците. Историческият анализ ясно показва, че славното минало на старите породи е безвъзвратно отлетяло и най-голямата популярност и световна известност в ново време е заслужил бултериерът. Тази порода се е превърнала в модно увлечение за много хора по света. Историите за героичното минало и бойните подвизи на бултериера са имали огромна притегателна сила и допълнително украсявани и преувеличавани се превръщали в легенди. Стигнало се дотам, че в Англия бултериерът се превърнал в задължителна придобивка за всеки млад интелектуалец. Дори да звучи преувеличено явно е факт, че не е било възможно студентите да завършат Оксфорд или Кеймбридж без цилиндър на главата си и без да притежават бултериер. Такива са били разбиранията тогава и за нас става ясно, че тази порода се е превърнала в символ на високо ниво, изисканост, на богатство и просперитет. Това модно увлечение и показност от Англия се разпространява в целия свят и става мания особено за младите хора. Освен това водещи завоевателна политика и колонизирайки много територии, англичаните навсякъде са водили със себе си и своите кучета ­ "бул".
В ново време като мисионери и дипломатически лица те продължавали да демонстрират своята националност със своите породи. По такъв начин се осъществило нашествието на бултериера по света и забележителното е това, че той навсякъде се е идентифицирал с пословичната британска борбеност, оригиналност и класицизъм.

Зооинж. Иван Назъров - Габрово
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://gtr1.aha.bg/
Jordan staff
специалист
специалист


Брой мнения : 493
Age : 26
Localisation : Бургас
Registration date : 24.02.2007

ПисанеЗаглавие: Предците на бултериера-Миниатюрния бултериер   Пон Мар 05, 2007 5:50 pm

Когато говорим за бултериери, е необходимо да споменем, че съществуват дребни на ръст варианти . Миниатюрните бултериери са точни копия на стандартните.
Разликата е във височината и масата на тялото. С височина 35,5 см в холката бултериерът не е напълно миниатюрен, защото за миниатюрни се смятат тези екземпляри, чиято височина не надвишава 30 см и чието тегло не надвишава 15 кг, въпреки че стандарта е записано, че няма ограничение в теглото.
Когато миниатюрният бултериер отговаря на тези изисквания, за да разберем, дали кучето е стандартно (за миниатюрен бултериер), трябва да потърсим типичните за тези ку-чета недостатъци, а те са кръгла или четвъртита глава, изразен стоп и изпъкнали очи.
Може да се каже, че както и стандартният вариант, така и миниатюрният са получени от староанглийските несъществуващи вече булдог и териер. От определени генетични мутации са получени необичайно ниски варианти, които са имали генетическа стабилност. Тази височина в холката се е пренесла в потомството. В началото са ги наричали Тоу (играчка) Bull terrier.
До началото на XX век са представяни на изложбите като отделна порода. Както много други териери по онова време, така и тези са използвани за лов на плъхове, което през миналия век е било вид "спорт". В историята на породата като найдобри ловци са останали имената на Billy от 1823 г., кучката Jacko от 1860 г. Billy е получен в резултат на кръстоска между женски мелез и староанглийски булдог. Това е било куче с характерна глава. По разказ от 1823 г. може да се направи заключението, че Вilly е бил снажно куче, подобно на съвременния стафордширски бултериер. Останал е забележителният му спортен рекорд от 22.VI.1823 г., когато е убил 100 плъха за 5 минути и 30 секунди. Рекордът му е подобрен през 1862 г. от Jacko, която убива 100 плъха за 5 минути и 28 сек. Конструкцията на тялото на това куче е била близка до тази на бултериера, а теглото му е било 6 кг. Счита се, че това са кучетата, от които произлиза миниатюрният бултериер. В началото са ги отглеждали отделно от стандартния бултериер и са ги разграничавали като отделна поро- да. Първият миниатюрен шампион е бил Delmond Delovely, отглеждан от Гладис Адлен, а председателят на Английския кенел клуб Е. S. Shirly e отглеждал тези кучета в периода от 1879 до 1894 г.
Първоначално при развъждането не е била определена точната горна граница на височината в холката. Англичаните са се базирали най-вече на телесната маса, но и тя не е била точно фиксирана. За да не се стигне до различно тълкуване на стандарта, през 1883 г. киноложката организация определила за горна граница телесна маса 25 фунта (11,3 кг). Селекционерите на тези кучета не са приели толкова високи стойности и са поискали намаляване на горната граница. Настоявайки пред Английския КС, те постигнали успех. Клубът ограничил масата до 8 фунта (3,6 кг).
Първият Миниатюрен бултериер клуб е основан от полковник Глин през 1931 г, а според някои източници през 1933 г. Оттогава датира и първата племенна книга. Според тогавашното развъждане височината в холката не трябва да надвишава 35,56 см, а телесното тегло - 9 кг. Сегашният стандарт запазва стойностите за височината, но не ограничава телесната маса.
Отначало се е смятало, че миниатюрността се пренася по генетичен път. Днес практиката показва, че от миниатюрни бултериери може да се полъчи стандартно куче, и обратното. Основният проблем при селекцията на миниатюрните бултериери е да се запази главата, типична за стандартния вариант.

Статията е публикувана в информационната брошура за бултериери, стафордширски териери и стафордширски бултериери "Гладиатор" бр. 8

Редакция Исперих Бурханларски
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://gtr1.aha.bg/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: История на бултериера...   Today at 2:49 am

Върнете се в началото Go down
 
История на бултериера...
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
pitbulls :: Английски бултериер :: За любители на породата-
Идете на: